На 6 май 1954 г. Роджър Банистър слиза под 4 минути за една миля

На 6 май т.г. се навършиха 60 години от първото бягане на една миля под 4 минути (3:59:4 мин.; рекордът е поставен на 6 май 1954 г.).
Трудно е да се повярва, че Роджър Банистър е искал да спре с леката атлетика две години преди този рекорд, след разочароващото 4-о място на 1500 м на Олимипадата в Хелзинки през 1952 г., но вместо това

той се фокусирал върху подобряването на рекорда на една миля, още докато бил редовен студент.
Видеоклип от това легендарно състезание може да се види в YouTube
(Информацията е  от месечния бюлетин на Венци Иванов)

              

Роджър Банистър

Точно преди 60 години, на 6 май 1954 г., Роджър Банистър става първият бегач преминал една миля (1609 метра) за по-малко от 4 минути. На състезание в Оксфорд британецът постига 3:59.4 и подобрява световния рекорд на Гундер Хег (Шв) от 4:01.4 (Малмьо, 1944). Първата половина от разстоянието Банистър изминава за 1:58.2, а втората за 2:01.2.

Месец и половина по-късно рекордът му е подобрен от Джон Ленди (Авл) с 3:58.0 в Турку, но постижението на Банистър остава завинаги в историята на атлетиката и се определя за един от най-важните моменти за Царицата на спортовете.

Милята вече не е толкова популярна дисциплина, отстъпвайки съперничеството на 1500 м, но през 50-те години на миналия век именно това е надпреварата, която се следи с най-голям интерес. Бягането на една миля, а не спринта на 100 м! Тогава учените смятат, че „слизането” под 4 минути е физиологически невъзможно, но Банистър ги опровергава и дава началото на серия от световни рекорди, както в тази дисциплина, така и в много други бягания на средни и дълги разстояния.

Само 4 години след митичния рекорд на Банистър, върховият резултат вече е 3:54.5 на Хърб Елиът (Авл). През 60-те години има още пет поправки и Джим Райън (САЩ) стига до 3:51.1. Първият под 3:50 е Джон Уокър (НЗ) с 3:49.4 в Гьотеборг на 12 август 1975 г. Следва ерата на тримата британци Себастиян Коу (3:49.0-3:48.53-3:47.33), Стив Овет (3:48.8-3:48.40) и Стив Крам (3:46.32), които правят общо 6 световни рекорда на миля в периода 1979-85. След това има само още два рекорда – 3:44.39 на Нуредин Морсели (Алж) в Риети на 5 септември 1993 г. и 3:43.13 на Хишам Ел Геруж (Мар) в Рим на 7 юли 1999 г.

Вече има 5772 постижения (на 1320 атлети) под 4 минути на една миля. Най-много членове в клуба има от САЩ – 430, следват Великобритания със 189, Кения със 134, Южна Африка с 54, Австралия с 53, Канада с 45 и др. Представени са общо 73 страни, но трябва да се има предвид, че 23-ма бегачи, които са „слизали” под 4 минути са сменяли своята националност или са имали двойно гражданство.  Само един българин е преодолявал 4-минутната бариера – Мончо Маринов с 3:58.9 през 1974-а. Той е баща на олимпийската шампионка в тройния скок от Сидни-2000 Тереза Маринова.

В „Клуб под 4 минути” има 17 двойки братя (между тях пет двойки близнаци), като с най-добър среден резултат са Корнелиус и Уилям Чирчир – 3:49.17 (3:50.40-3:47.94), а веднага след тях са алжирците Нуредин и Абдерахман Морсели с 3:49.51 (3:44.39-3:54.63). Най-бързите близнаци са Чарлз и Кипкоеч Черуйот с 3:53.90 (3:55.41-3:52.39). Има пет двойки баща и синове, като №1 са кенийците Кип и Марти Кейно с 3:52.71 (3:53.1-3:52.33), следвани от американците Мат и Матю Сентроуич с 3:54.43 (3:54.94-3:53.92) и ирландците Иймън и Джон Коглан с 3:54.77 (3:49.78-3:59.52). 
Източник www.atletikabg.com