Роден на 22.12.1938 г., той участва в международни състезания още от 1961 г.
На 11-годишна възраст Гуидо Мюлер се включва в ученическа група по лека атлетика. По думите му бил дребен и слаб, и без особени успехи. През 1956 г., на 18 г., той печели състезанието на провинция Вюртемберг на 400м с 51,6 сек., след като разбира, че има талант в спринтовете,
по-точно на 400 м, а по-късно и на 400м преп. Няколко пъти е бил шампион на Вюртемберг на тези дистанции. Постепенно подобрява постижението си, и през 1961 г. постига 47,6 сек. на 400м – с това време става 5-и на националния шампионат.
”400-те бяха любимата ми дистанция”, признава той. Бягал 100м за 10,9 сек., и 200м за 21,6 сек. През 1962 г. се прехвърля на 400м преп. и се класира 6-и на финала на шампионата на Германия с 51,8 сек.
На квалификациите на Германия за Олимпийските игри в Токио през 1964 г. Гуидо остава 4-и на 400м преп. с 51,3 сек., само на 0,04 сек. след третия (времето на победителя било 50,7 сек.), т.е. за малко не се класира. Тогава решил, че времето му като активен атлет е приключило, или поне така изглеждало по онова време.
След 2-годишен престой в САЩ, той се състезавал няколко пъти до 1970 г., но без да се готви много старателно. До зимата на 1981/1982 т. Гуидо бягал само леки кросове отвреме на време, за поддържане на форма. Тогава отново се заинтересувал от леката атлетика. Присъединил се към клуб по ЛА с активна и успешна ветеранска група със състезателен дух.
За него било удоволствие да тренира с атлети на неговата възраст, и скоро открил, че може да се мери с тях. Участвал в някакво състезание на 100м, дълъг скок и щафета. Предишният му ентусиазъм се върнал и той решил да започне да тренира редовно през зимата на 1982/83 г.
В началото на 1983 г. той се състезавал в групата M45 (тогава датата на раждане не се взимала предвид). Относително неизвестен сред ветераните, той изпитал голямо („незабравимо”) удоволствие - още при първия опит – да подобри два рекорда на Германия в М45 - на 400м с време 50,10 сек., и на 200м – с време 23,17 сек.
Следващата му цел била Европейското в Брайтън (Англия) през 1984 г. Той решил да се състезава в старата си специалност – 400м преп. Нужно му било време да намери отново ритъма си, и да разработи приемлива техника. Пробягал дистанцията за 55,69 сек. - нов световен рекорд за M45. В допълнение, спечелил на 200 и 400м, както и златен медал с щафетата 4x400м.
Оттогава Гуидо неизменно е сред шампионите и рекордьорите на световни и европейски първенства. (Сега, вече на 75 г., той продължава да подобрява световни рекорди).
 |
| Гуидо Мюлер |
65 или 70 г. В М65 той подобрил шест световни рекорда. Например на 300м преп. той направил „на пух и прах” стария световен рекорд от 46.97сек., постигайки 43,89 сек. (повече от 3 секунди, или – превърнато в метри - с около 18 метра, по-добър).
Целта му за 400м в М70, преди да влезе в тази група, била той да стане първият човек, който да пробяга тази дистанция за по-малко слязъл под 60 секунди. Той успял да го направи и в зала, и на открито – съответно с 59,48 и 59,34 сек. (вляво на снимката).
Гуидо не смята тренировките си, фокусирани върху състезания, за „товар” и за фрустриращи, а по-скоро за радост, с много положителна вътрешна нагласа. Но има моменти, когато 5-те тренировки седмично стават предизвикателство, особено в студено време. Дори правилните тренировки не гарантират супер-резултати в състезанията. Психическата нагласа към състезанията е много важна за успешното представяне.
Състезанията при ветераните изискват здравословен начин на живот, дисциплинирано хранене, малко алкохол (заб.: Гуидо не пие дори и кока-кола) и никакви цигари. Редовните тренировки, най-вече за избягване на контузии, са от съществено значение. Много хора не разбират опасността от пренапрягането в застаряващото тяло от прекалено тежки тренировки. На тази възраст тялото на човек вече не е способно да издържа на голям стрес, и за мнозина е трудно да открият момента, в който трябва да намалят или да спрат състезателния спорт. Естетическата страна също не бива да бъде пренебрегвана.
Гуидо гледа на ветеранския състезателен спорт като на предизвикателство в пенсионна възраст, което значително повишава качеството на живота му.
..................
Понастоящем (заб.: става дума за преди няколко години) Гуидо тренира 5 или 6 дни седмично, като след състезанието в зала през март си взима 4 седмици почивка. Много от тренировките му се провеждат в местната гора, но през зимата се възползва и от лекоатлетическата зала близо до Олимпийския стадион в Мюнхен.
„Маркирам си трасе, и тичам от дърво до дърво за 2 минути, макар че понякога увеличавам времето до 5 минути... Бягам и срещу наклон, по 22 - 30 секунди – считам това за полезно за 400-те метра. Винаги тренирам сам”.
Травмите са редки при Гуидо, може би заради меките горски пътеки, но той признава, че главната тайна за успехите му са постоянните състезания. „Нищо не ми доставя по-голяма радост от състезанията”. В някои международни състезания той е участвал до 15 пъти в различни дисциплини, включително предварителните серии.
Той бяга на състезания с очила. „Те не ми трябват за хранене или четене, само за състезания”. Съдейки по резултатите му, може би конкурентите му повече се нуждаят от тях, за да го видят, докато изчезва далеч напред.
В-к „Стандарт” от 17.12.2005 г. ( http://paper.standartnews.com/archive/2005/12/17/supplement/s4651_8.htm )
„... Най-интересно е изследването на световния шампион на бягане с препятствия за ветерани - 67-годишния Гуидо Мюлер, правено в университета в Манчестър. Специални ейдж-скенери установили, че биологичната възраст на ръцете му е 40 г., костите на краката му са едва на 25 г., а дишането и обмяната на веществата са направо "тийн".
В края на март 2015 г. на Европейското в Торун (Полша) Гуидо Мюлер спечели бягането на 400 м М75 със счупена ръка.
Информацията е предоставена с любезното съдействие на Венци Иванов!
Венци, твоите бюлетини ни липсват! :)
ВИЖТЕ бягането на Гуидо Мюлер на 60 м с препятствия на Световното първенство в зала през 2014 година. ......................
Няма коментари:
Публикуване на коментар